Прочетен: 2890 Коментари: 3 Гласове:
Последна промяна: 26.03.2018 22:06
Вълчитрънското златно съкровище е най-голямото златно съкровище, познато на българската археология. То е намерено на 28 декември 1924 в местността “Дивите лозя” на североизток от село Вълчитрън, Плевенско от братята Тодор и Никола Цветанови и 15 наемни работници. Само благодарение на златаря Коста Златарев и на бързата намеса на административните власти в Плевен то било спасено от разграбване и унищожение. Състои се от 13 златни предмета с общо тегло 12.425 kg. Те са: 1 голям съд с две дръжки; 1 голяма и 3 малки чаши (киатоси) с по една дръжка; 2 големи и 5 малки диска; 1 троен съд от три полуяйцевидни форми, съединени помежду си. При намирането му никой не подозирал, че съдовете са златни. Те са изработени от сплав, която съдържа 88.16% злато, 9.7% сребро, 1.74% мед и 0.4% желязо. Датирано е в края на бронзовата епоха или ХVІ – ХІІ век пр. н. е. Предполага се, че тракийските царе – жреци са използвали тези съдове за религиозни ритуали. Всички предмети са изработени грижливо с много умение и майсторство, което е свидетелство за високата култура на траките, живяли по тези земи. Любопитен факт, отнасящ се до чашите е, че те са били така направени от древните майстори златари, че могат да стоят в изправено положение, само когато са пълни с течност. Съкровището няма аналог на Балканите и в Европа. Част от него е изследвана от археолозите Андрю Шерад и Тимъти Тейлър. Златното съкровище от Вълчитрън често се включва в изложби на тракийското злато по света. Днес то е изложено в Археологическия музей в София, а негово копие се намира в Регионалния исторически музей в Плевен.
Изразявайте се открито пред тези ,който ...
Енергетиката на древния град в картината...