“Вавилонската кула” (на нидерландски: De Toren van Babel) е прочута картина на фламандския художник Питер Брьогел Стария (Pieter Bruegel de Oude) от 1563. Това е живопис с маслени бои върху дърво. Картината е с размери 114 х 155 cm. Изложена е в Музея на история на изкуството във Виена. Тази картина е с библейска тематика. Нейният сюжет е описан в Битие, Първа книга на Мойсей. Известен е като Вавилонската кула. Ето и самия Библейски текст:

Библия, Битие 11

Вавилонската кула

11 А по цялата земя се употребяваше един език и общ говор.

² След като хората тръгнаха на изток, намериха поле в Сенаарската земя, където се и заселиха.

³ И си казаха един на друг: Елате, да направим тухли и да ги изпечем в огъня. Тухли употребяваха вместо камъни, а смола употребяваха вместо кал.

⁴ И казаха: Елате, да си съградим град, даже кула, чийто връх да стига до небето; и да си спечелим име, да не би да се разпръснем по лицето на цялата земя.

⁵ А Господ слезе да види града и кулата, които градяха хората.

⁶ И Господ каза: Щом като те са един народ, говорещ общ език, и са почнали да правят това; и няма да има нищо невъзможно за тях, каквото и да било нещо, което биха намислили да направят.

⁷ Нека слезем и там да разбъркаме езика им, така че едни други да не разбират езика си.

⁸ Така Господ ги разпръсна оттам по лицето на цялата земя; а те престанаха да градят града.

⁹ Затова той бе наречен Вавилон, защото там Господ разбърка езика на цялата земя; и оттам Господ ги разпръсна по лицето на цялата земя.

Това е историята за объркването на езиците от Господ Бог, поради което хората повече не могли да се разбират помежду си и така не достроили кулата. Някои историци твърдят, че сказанието за Вавилонската кула е възникнало около 2000 пр. н. е. като мит на населението на Древна Месопотамия. Старият завет на Библията се появил около 1000 години по-късно. Много от текстовете в него интерпретирали древни месопотамски предания и легенди. Що се отнася до самата Вавилонска кула, според някои хипотези тя е зикурат от шумерски тип. Известно е, че Големият зикурат във Вавилон бил висок 91 m. Той е построен през 610 пр. н. е. от Цар Набополасар или от неговия син Цар Навуходоносор ІІ в чест на месопотамския Бог Мардук. Този зикурат бил наречен Етеменанки. В 323 пр. н. е. бил разрушен от Александър Велики с намерението да го построи отново, което така и не се случило. От историята е известно, че при Цар Навуходоносор ІІ древна Юдея била унищожена, а евреите били преселени във Вавилон. Там те били роби, участвали в строителството на традиционните за Вавилон храмове зикурати. Оттам идва и негативното отношение на евреите към Вавилон, многократно отразено в текстовете на Библията и особено в Стария завет.