Авеста (на фарси: اوستا; на староперсийски: Apastag) е Свещената книга на зороастризма. Била дадена чрез откровение от върховния Бог Ахура Мазда. Названието ѝ означава “обосновано речение”, а в по-широк смисъл “откровено знание”. Не е възможно да се определи достоверно времето и мястото на съчиняване на химните на Авеста, тъй като тя не е еднороден паметник. Резултат е от многовековно наслояване на текстове от различни епохи, което следва да се има предвид при езиковия ѝ анализ. Авеста има отношение към българската история, дотолкова доколкото по мнението на редица български учени, което аз споделям, зороастризмът е бил религията на древните българи. Подкрепя се и от откритите на българска територия зороастрийски храмове. Нещо повече, авестийският език има доста общи корени със съвременния български език. Според зороастрийската традиция Заратустра е родом от Бактрия (Балхара). Словото на Авеста било препредавано устно векове наред, за да не бъдела накърнена свещеността му. Писмен вариант на Авеста се появил едва в ІV век. Авеста е съдържала предимно молитвени химни, богослужебни и митологични текстове. Състояла се от 21 книги (наски). Голяма част от текстовете били унищожени или пропаднали. До наши дни достигнали 4 книги, сред които основната е Ясна (Богослужение). Тя съдържала химни и литургични молитвени песнопения. В нея се намирали древните текстове Гати (Gathi), датирани от времето, когато е живял самият Заратустра. Гатите се обозначават като Старша Авеста. Целият корпус от по-късно датирани текстове са известни като Младша Авеста, която била оформена към ІХ – V век пр. н. е. Част от Ясна е Изповеданието или Символът на вярата (Фраваране) на зороастризма. Молитвени песнопения съдържала и книгата Висперад (Служба). Във Вендидад (Закон срещу злите) Ахура Мазда дал наставления на Заратустра как да противостои на Ангра Майню и подчинените му сили на злото. В Ящ (Възхвала) се съдържали песнопения с възхвала на Ахура Мазда и Амеша Спентите. Днес езикът, на който са записани Гатите, е богослужебен за зороастрийската общност и се нарича авестийски език. Той е архаична форма на иранска реч от периода на индоарийска езикова общност. От тази гледна точка съставянето на Авеста би следвало да се отнесе към средата на І хилядолетие пр. н. е. За вярващите било предназначено съкратеното издание на Авеста (Хорде Авеста или Младша Авеста). Изданията на тази свещена книга, придружени с коментар, са известни като Зенд Авеста. Те са от времето на Сасанидите. В периода ІХ – ХІІІ век била създадена обширна литература на езика пахлави. Първият превод на Авеста в Европа е излязъл през 1771 на френски език. Превод на български все още няма.