Когато бяхме малки, в училище ни учеха на любов към СССР, КПСС и всичко съветско и руско. Вечната дружба ни се натрапваше отвсякъде. В петък вечер имаше съветска телевизия: Время и задължително някакъв съветски филм. Оттогава е лафа: Филмът хубав ли е или съветски? БКП беше начело на държавата и съгласно Член 1 на конституцията – ръководна сила в държавата и обществото. Всички несъгласни с това бяха преследвани и репресирани. Народната Република България беше най-верния сателит на СССР в Източна Европа и нямаше нужда от окупационни съветски войски както в другите страни от Източния блок. Русия и СССР бяха представяни за наши двойни освободители от турско и фашистко робство. 80% от вноса и износа на България бяха от или за СССР. Като резултат имахме най-ниския стандарт в СИВ. Пропагандата бълваше от телевизия, радио, вестници, като величаеше СССР и социализма и неуморно громеше гнилия капитализъм. Градове и села бяха “украсени” с комунистическите лозунги за светло бъдеще. Въпреки това нещо в цялата им работа не беше наред. Хората бяха започнали да прогледват. В Кореком те виждаха западните стоки. Златни пясъци се посещаваха от западни туристи, които се оказаха нормални хора като нас. В кината и по телевизията понякога даваха западни филми. Оказа се, че на Запад хората живеят доста по-добре и имат много по-хубави стоки от нас. Като младежи ние слушахме западна рок музика, която ни беше любима: Deep Purple, Uriah Heep и още много други. Макар че силно ги заглушаваха, успявахме да чуем Радио Свободна Европа. Румънската секция на Radio Europa Libera излъчваше предаването Metronom с много западна рок музика. От BBC за пръв път научихме за горяните, които първи в Европа оказали въоръжена съпротива срещу комунистите. Разбрахме, че в България имало и дисиденти. Така лека-полека научихме, че цялата тази комунистическа пропаганда беше една огромна лъжа. Тук бяха верни на СССР и ние нямахме нито Унгарската революция от 1956, нито Пражката пролет от 1968, нито полската Солидарност. Въпреки това много от моите връстници вече бяха наясно с това що е то социализъм. Ние не бяхме дисиденти, но поне си разказвахме вицове за Бай Тошо и за комунизма. Никога не бяхме си представяли, че всичко това може да се срути като картонена кула. Затова Десети ноември, когато падна Бай Тошо, беше един малък празник. На 7 декември се появи СДС, за когото гласувахме на първите избори, но бяхме измамени. После преживяхме Лукановата и Виденовата зими и хиперинфлацията. СДС дойде на власт и успя да ни ориентира към НАТО и ЕС. После дойде и разочарованието с идването на измамника от Мадрид. Все пак България стана член на НАТО и на Европейския съюз, което беше най-хубавото нещо, което ни се случи. Независимо от това ние все още сме най-бедния член на ЕС и не можем да усетим ползите от членството ни. Причините са много, но според мен главните са две: повсеместната корупция и продължаващата силна зависимост на България от Русия, които са взаимосвързани. В България се нароиха множество русофилски партии и организации, сред които днес мога да откроя Възраждане, Български възход, Атака, ВМРО, Движение Русофили и по стара традиция БСП. Те и подобните им са петата колона на Русия у нас и провеждат нейната политика. Заради тях ние сме на този хал да зависим напълно от руския газ, петрол и ядрено гориво. Днес Русия е агресор и обект на санкции от целия цивилизован свят. Заради политическата ни зависимост от Русия ние даже не подкрепихме с пряка военна помощ Украйна, която защитава свободата си и земята си от агресора, което за мен е позор. С проруски позиции се отличава също президента, което не ме учудва. Все още много хора са заблудени и дори подкрепят агресора Русия в тази безчовечна война. Те не знаят и даже не се интересуват, че никакво двойно освобождение не е имало, нито че Раковски, Левски, Ботев, Захари Стоянов и дори Димитър Благоев са били срещу Русия. И в двата случая става дума за окупация на България от руската и Червената армия и за което ние сме си платили скъпо и прескъпо. Тези хора няма да прогледнат. Вярното решение е те да бъдат игнорирани, така че да не влияят на политиката у нас. Българите сме европейци, но България ще може да стане една нормална европейска държава едва тогава, когато успее да се отскубне от руската сфера на влияние веднъж завинаги. Точно сега имаме шанса да го направим, защото това е най-важният цивилизационен избор за нас.