Постинг
14.02.2023 11:44 -
Русия
РУСИЯ НЕ Е ИМАЛА НИКАКВА ВЕЛИКА ИСТОРИЯ!
Защо исторически Русия се противопоставя на Запада?
от Доц. д-р Момчил Дойчев
в. ДНЕВНИК
"Не е нужно да се измисля това, което не е било. Никаква велика история Русия не е имала. Създателите на митовете за историята на Русия са Петър Първи и Екатерина Втора. Цивилизацията в блатата и горите на Московията се е появила през XIII век, с идването на християнските проповедници от цивилизования Киев. Но още във времето на Петър Първи московските боляри неистово са се съпротивлявали на новото, като представяли като аргумент своето невежество - не искаме киевски проповедници, те там в Киев всички са книжни плъхове, при тях даже жените им четат."
академик Дмитрий Лихачов
"Има две Русии. Първата - Киевска Рус, има своите корени в световната, а минимум в европейската култура. Идеите за доброто, честта, свободата, справедливостта в тази Рус се разбират така, както се разбират и в целият западен свят. Но има и втора Рус - Московската. Това е Русия на тайгата, монголска, дива, зверска. Тази Русия направи свой национален идеал кървавата деспотия и дивата ярост. Тази Московска Рус отдавна е била, е и ще бъде пълно отрицание на всичко европейско и заклет враг на Европа."
Алексей Толстой
Известно е вековното (поне от три века насам) разграничаване на Русия от Европа. Може да се приеме, че това разграничаване и противопоставяне започва от момента, в който Московското царство (бившето угрофинско Москвалско княжество, по-късно за три века улус на Златната монголо-татарска орда) завоюва съседните славянски и не само славянски земи в Източна Европа, а по-късно и цяла Северна Азия. Присвоявайки си името на Киевска Рус (в която са обединени днешните украински, белоруски и западноруски земи), тази вече империя от 1723 г. започва да се нарича Россия или Российская империя. Овладяването на огромните източноевропейски и северноазиатски пространства става основа за по-късното създаване на три особени нови идентичности на бившата Московия - православна (наследник на византийското православие), славянска (присвоена от по-близките и по-далечни славянски народи) и евразийска (обединяваща всички народи, които живеят в огромното евразийско пространство). Тези идентичности си взаимодействат във времето по особен начин, но в крайна сметка днес се сливат в представата за Русия като евразийска цивилизация със своите православни културни корени и славянско етническо наследство.
Покоряването на съседните славянски племена и разширяването на Московската империя на запад (в днешните западноруски, белоруски, украински и полски земи), а също и в литовски, латвийски, естонски, финландски, волго-български, молдовски и други европейски територии не преосмислят обаче тази империя като европейска, като част от европейската цивилизация. Макар от времената на Петър Първи да започва европеизиране и модернизиране на империята, това е по-скоро имитация, отколкото реален процес на отхвърляне на както на монголо-татарския деспотичен модел на управление, така и на средновековното суеверие, което се отъждествява погрешно с наследството на византийското православие.
Обхващайки източната част от Европа и цяла Северна и Средна Азия, Русия се отделя не само в географски смисъл, но и в културно и религиозно отношение от европейската цивилизация. Тя застива в своето цивилизационно развитие, оставайки външно европейска, но всъщност псевдоевропейска, европейско-азиатска или, както я определят по-късно, евразийска държава. Това винаги е поставяло въпроса за източната граница на Европа, за определението на това "докъде се простира Европа" не само в ценностен, но и в политически и геополитически смисъл. Всъщност аксиологическото и геополитическото разграничение се оказват съвместими в един общ цивилизационен смисъл. Ако в географско отношение е прието, че Европа се простира на изток до Урал, то европейските геополитически източни граници съвпадат с цивилизационно-културните граници на разпространението на европейските ценности. Тези ценности не са дадени веднъж завинаги, а се формират в хода на изграждане на европейската първо антична, после християнска и накрая либерална цивилизация. Тази цивилизация от европейска става евроатлантическа, за да се превърне в ерата на глобализацията постепенно в световна цивилизация. Ценностите на тази цивилизация стават универсални, защото очевидно имат общочовешки смисъл.
Всъщност исторически особено руските славянофили, консерватори и съвременни национал-комунистически (Генадий Зюганов) и национал-социалистически автори (Александър Дугин) оспорват универсалния характер на европейските ценности. Така става възможно Русия отново да се отдели и противопостави на цивилизования свят. Нова идеологическа основа след проваления комунизъм в днешна Русия става сместа между три обновени авторитарни идеологии – евразийската, нацифицирания сталинизъм и православния фундаментализъм. Тази взривопасна политическа смес прави възможно възстановяването на днешния руски авторитарен режим в новите исторически условия, който на практика открито обяви (засега само ценностно-идеологическа) война на световната цивилизация.
Но защо европейските ценности са така омразни на евразийските фундаменталисти? Какви нови ценности те предлагат?
Отговорът е много прост – те се противопоставят на ценностите на световната цивилизация, защото тези ценности са противоположни на тиранията, самовластието и диктатурата. Равенството пред закона, правото на самоопределение, правовата държава, свободата за тях наистина са смъртна опасност.
Затова дори в ХХІ век от Русия ни се предлага смес от средновековен фанатизъм, неограничена власт на държавата, отхвърляне на пазара, частната собственост и демокрацията, установяване на състояние на "свещена война" против ценностите на съвременната цивилизация.
Никой не може да отрече, че съвременната световна цивилизация има за своя основа ценностите, утвърдили се първо в Европа. Това никак не е случайно. Европейската цивилизация възниква върху основата на античното елинско и римско културно наследство. През Средновековието това наследство се асимилира в християнската цивилизация. Постепенно тя придобива две основни културни разклонения латинско-католическо и византийско-православно. Раждането на модерната европейска цивилизация става на основата на християнското наследство в Западна Европа поради специфични исторически, икономически и културни причини. Постепенно в тази цивилизация се формират и основните либерални ценности, които днес наричаме европейски и евроатлантически. Тези ценности постепенно се разпространяват в целия свят. Основна тяхна характеристика е концепцията за свободно общество, в което държавната власт е ограничена, а властовият произвол - премахнат. Това става с помощта на няколко основни идейни концепции – идеята за политически и идеен плурализъм, идеята за разделение на властите, идеята за свободно от държавата общество и за правова държава, в която се реализира икономическата, политическа, религиозна и информационна (медийна) свобода. Тези идеи не възникват самоцелно и изведнъж, а в период на дълъг и неравномерен исторически процес, характеризиращ се и със забягвания напред, и с връщания назад.
Но на Изток разпространението на европейската цивилизация среща сякаш непреодолими пречки. От три века насам източна граница на Европа винаги е била западната граница на Руската (Съветската) империя и страните, които са били под неин политически контрол. Така е било и по време на Наполеон, и по времето на Първата, и по времето на Втората световна война, и по времето на студената война. Така става и след 2001 г. Впрочем още преди век и половина автори като Николай Данилевски и Константин Леонтиев смятат същото. А авторът на "Война и мир" започва своя знаменит роман не с "Наполеон или Франция нападна Русия", а с "Европа нахлу в Русия". Но всъщност как Европа "нахлува" в Русия и остава ли изобщо там?
Исторически, в културно и цивилизационно отношение без всякакво съмнение първата държава, дала по-късно името Русия, а именно Киевска Рус, е част от Европа още от покръстването си през Х век. Византия покръства киевските князе, а съседна България също оказва културно влияние чрез постепенното налагане на българската писменост и език във викингско-славянска държава.
Киевска Рус разпространява православието, българска писменост и българо-славянския език към още по-далечните покрайнини на Европа - в далечното угро-финско, по-късно монголо-татарско княжество Мос-ква (мътна, блатна вода на угрофински език). По-късно това княжество става империя, като завоюва съседните славянски, волго-български и монголо-татарски земи. Тази империя си присвоява името на Киевска Рус и от 1723 г. бившият улус на Златната орда започва да се нарича Российская империя.
Налагането на старобългарския език (неслучайно "преведен" като "църковно-славянски" в Москва!) като богослужебен и официален език, ролята на българските и киевските духовници и архиереи, на внесената старобългарска църковна и друга литература водят до присвояване и на старото българско културно влияние.
Така например Цар-Симеоновият Съборникъ от Х век - един забележителен ръкопис върху пергамент, е преправен (фалшифициран) като "Изборник князя Святослава". Това проличава от надписа на посвещението, където вместо "в чест на великия между царете Симеон" е преправено на "в чест на великия между князете Святослав".
Дори идеята за "Третия Рим", която вдъхновява търновските царе след Калоян, бива присвоена от Московското царство!
Така това, което днес се нарича Русия, става само външно част от европейската цивилизация. В своята интерпретация на православната византийско-българска традиция, това, което след 1723 г. започва да се нарича Россия, привнася много елементи на източно суеверие и азиатския деспотизъм на монголо-татарите. В геополитическо отношение Русия става едновременно и най-източната държава, прилепена към християнската Европейската цивилизация и едновременно с това истински наследник на Златната орда, което става част от нейното евразийско държавно-политическо наследство. В този смисъл Киевска Рус безусловно е в границите на Европа, но това не може да се каже за Московското царство и особено за Руската и наследилата я Съветска империя. Московската империя, изглежда, завинаги ще остане в геополитически смисъл антипод на европейската цивилизация. Това проличава особено силно в съветския период и след 2001 г.
Разграничението между Запада (Европа) и Русия (Евразия) не е цивилизационно и не е вечно. То е по-скоро противоречие между съвременната цивилизация и неизживяното варварство и деспотизъм на Изток. Но нито културните и цивилизационните различия са предопределени и непреодолими, нито неограничената власт е вечна и неизбежна. Съдбата на народите не е предопределена. Примерът с Русия показва, че фундаменталистката интерпретация на цивилизационните ценности, господството на олигархия и авторитарният режим са пречки за истинско приобщаване към съвременната цивилизация. Те възпират необходимите реформи за постигане на просперитет за всички, не само за шепа олигарси.
Властта на олигархията в Русия, колкото и да изглежда непоклатима, може да доведе само до катастрофа. Затова говорят ескалацията на политически екстремизъм, великодържавна реторика и външната военна експанзия на режима на Путин. Но на този свят няма нищо вечно. Развитието не може да бъде спряно, дори от най-реакционните режими. Ролята на държавата не може да остане завинаги решаваща, поданиците могат да осъзнаят, че е по-добре да станат граждани. "Интимната анатомия" на промяната, движещите фактори в обществото не могат да останат неподвижни и застинали. Дори в страна като Русия. Може би не толкова скоро, но неизбежно …
Защо исторически Русия се противопоставя на Запада?
от Доц. д-р Момчил Дойчев
в. ДНЕВНИК
"Не е нужно да се измисля това, което не е било. Никаква велика история Русия не е имала. Създателите на митовете за историята на Русия са Петър Първи и Екатерина Втора. Цивилизацията в блатата и горите на Московията се е появила през XIII век, с идването на християнските проповедници от цивилизования Киев. Но още във времето на Петър Първи московските боляри неистово са се съпротивлявали на новото, като представяли като аргумент своето невежество - не искаме киевски проповедници, те там в Киев всички са книжни плъхове, при тях даже жените им четат."
академик Дмитрий Лихачов
"Има две Русии. Първата - Киевска Рус, има своите корени в световната, а минимум в европейската култура. Идеите за доброто, честта, свободата, справедливостта в тази Рус се разбират така, както се разбират и в целият западен свят. Но има и втора Рус - Московската. Това е Русия на тайгата, монголска, дива, зверска. Тази Русия направи свой национален идеал кървавата деспотия и дивата ярост. Тази Московска Рус отдавна е била, е и ще бъде пълно отрицание на всичко европейско и заклет враг на Европа."
Алексей Толстой
Известно е вековното (поне от три века насам) разграничаване на Русия от Европа. Може да се приеме, че това разграничаване и противопоставяне започва от момента, в който Московското царство (бившето угрофинско Москвалско княжество, по-късно за три века улус на Златната монголо-татарска орда) завоюва съседните славянски и не само славянски земи в Източна Европа, а по-късно и цяла Северна Азия. Присвоявайки си името на Киевска Рус (в която са обединени днешните украински, белоруски и западноруски земи), тази вече империя от 1723 г. започва да се нарича Россия или Российская империя. Овладяването на огромните източноевропейски и северноазиатски пространства става основа за по-късното създаване на три особени нови идентичности на бившата Московия - православна (наследник на византийското православие), славянска (присвоена от по-близките и по-далечни славянски народи) и евразийска (обединяваща всички народи, които живеят в огромното евразийско пространство). Тези идентичности си взаимодействат във времето по особен начин, но в крайна сметка днес се сливат в представата за Русия като евразийска цивилизация със своите православни културни корени и славянско етническо наследство.
Покоряването на съседните славянски племена и разширяването на Московската империя на запад (в днешните западноруски, белоруски, украински и полски земи), а също и в литовски, латвийски, естонски, финландски, волго-български, молдовски и други европейски територии не преосмислят обаче тази империя като европейска, като част от европейската цивилизация. Макар от времената на Петър Първи да започва европеизиране и модернизиране на империята, това е по-скоро имитация, отколкото реален процес на отхвърляне на както на монголо-татарския деспотичен модел на управление, така и на средновековното суеверие, което се отъждествява погрешно с наследството на византийското православие.
Обхващайки източната част от Европа и цяла Северна и Средна Азия, Русия се отделя не само в географски смисъл, но и в културно и религиозно отношение от европейската цивилизация. Тя застива в своето цивилизационно развитие, оставайки външно европейска, но всъщност псевдоевропейска, европейско-азиатска или, както я определят по-късно, евразийска държава. Това винаги е поставяло въпроса за източната граница на Европа, за определението на това "докъде се простира Европа" не само в ценностен, но и в политически и геополитически смисъл. Всъщност аксиологическото и геополитическото разграничение се оказват съвместими в един общ цивилизационен смисъл. Ако в географско отношение е прието, че Европа се простира на изток до Урал, то европейските геополитически източни граници съвпадат с цивилизационно-културните граници на разпространението на европейските ценности. Тези ценности не са дадени веднъж завинаги, а се формират в хода на изграждане на европейската първо антична, после християнска и накрая либерална цивилизация. Тази цивилизация от европейска става евроатлантическа, за да се превърне в ерата на глобализацията постепенно в световна цивилизация. Ценностите на тази цивилизация стават универсални, защото очевидно имат общочовешки смисъл.
Всъщност исторически особено руските славянофили, консерватори и съвременни национал-комунистически (Генадий Зюганов) и национал-социалистически автори (Александър Дугин) оспорват универсалния характер на европейските ценности. Така става възможно Русия отново да се отдели и противопостави на цивилизования свят. Нова идеологическа основа след проваления комунизъм в днешна Русия става сместа между три обновени авторитарни идеологии – евразийската, нацифицирания сталинизъм и православния фундаментализъм. Тази взривопасна политическа смес прави възможно възстановяването на днешния руски авторитарен режим в новите исторически условия, който на практика открито обяви (засега само ценностно-идеологическа) война на световната цивилизация.
Но защо европейските ценности са така омразни на евразийските фундаменталисти? Какви нови ценности те предлагат?
Отговорът е много прост – те се противопоставят на ценностите на световната цивилизация, защото тези ценности са противоположни на тиранията, самовластието и диктатурата. Равенството пред закона, правото на самоопределение, правовата държава, свободата за тях наистина са смъртна опасност.
Затова дори в ХХІ век от Русия ни се предлага смес от средновековен фанатизъм, неограничена власт на държавата, отхвърляне на пазара, частната собственост и демокрацията, установяване на състояние на "свещена война" против ценностите на съвременната цивилизация.
Никой не може да отрече, че съвременната световна цивилизация има за своя основа ценностите, утвърдили се първо в Европа. Това никак не е случайно. Европейската цивилизация възниква върху основата на античното елинско и римско културно наследство. През Средновековието това наследство се асимилира в християнската цивилизация. Постепенно тя придобива две основни културни разклонения латинско-католическо и византийско-православно. Раждането на модерната европейска цивилизация става на основата на християнското наследство в Западна Европа поради специфични исторически, икономически и културни причини. Постепенно в тази цивилизация се формират и основните либерални ценности, които днес наричаме европейски и евроатлантически. Тези ценности постепенно се разпространяват в целия свят. Основна тяхна характеристика е концепцията за свободно общество, в което държавната власт е ограничена, а властовият произвол - премахнат. Това става с помощта на няколко основни идейни концепции – идеята за политически и идеен плурализъм, идеята за разделение на властите, идеята за свободно от държавата общество и за правова държава, в която се реализира икономическата, политическа, религиозна и информационна (медийна) свобода. Тези идеи не възникват самоцелно и изведнъж, а в период на дълъг и неравномерен исторически процес, характеризиращ се и със забягвания напред, и с връщания назад.
Но на Изток разпространението на европейската цивилизация среща сякаш непреодолими пречки. От три века насам източна граница на Европа винаги е била западната граница на Руската (Съветската) империя и страните, които са били под неин политически контрол. Така е било и по време на Наполеон, и по времето на Първата, и по времето на Втората световна война, и по времето на студената война. Така става и след 2001 г. Впрочем още преди век и половина автори като Николай Данилевски и Константин Леонтиев смятат същото. А авторът на "Война и мир" започва своя знаменит роман не с "Наполеон или Франция нападна Русия", а с "Европа нахлу в Русия". Но всъщност как Европа "нахлува" в Русия и остава ли изобщо там?
Исторически, в културно и цивилизационно отношение без всякакво съмнение първата държава, дала по-късно името Русия, а именно Киевска Рус, е част от Европа още от покръстването си през Х век. Византия покръства киевските князе, а съседна България също оказва културно влияние чрез постепенното налагане на българската писменост и език във викингско-славянска държава.
Киевска Рус разпространява православието, българска писменост и българо-славянския език към още по-далечните покрайнини на Европа - в далечното угро-финско, по-късно монголо-татарско княжество Мос-ква (мътна, блатна вода на угрофински език). По-късно това княжество става империя, като завоюва съседните славянски, волго-български и монголо-татарски земи. Тази империя си присвоява името на Киевска Рус и от 1723 г. бившият улус на Златната орда започва да се нарича Российская империя.
Налагането на старобългарския език (неслучайно "преведен" като "църковно-славянски" в Москва!) като богослужебен и официален език, ролята на българските и киевските духовници и архиереи, на внесената старобългарска църковна и друга литература водят до присвояване и на старото българско културно влияние.
Така например Цар-Симеоновият Съборникъ от Х век - един забележителен ръкопис върху пергамент, е преправен (фалшифициран) като "Изборник князя Святослава". Това проличава от надписа на посвещението, където вместо "в чест на великия между царете Симеон" е преправено на "в чест на великия между князете Святослав".
Дори идеята за "Третия Рим", която вдъхновява търновските царе след Калоян, бива присвоена от Московското царство!
Така това, което днес се нарича Русия, става само външно част от европейската цивилизация. В своята интерпретация на православната византийско-българска традиция, това, което след 1723 г. започва да се нарича Россия, привнася много елементи на източно суеверие и азиатския деспотизъм на монголо-татарите. В геополитическо отношение Русия става едновременно и най-източната държава, прилепена към християнската Европейската цивилизация и едновременно с това истински наследник на Златната орда, което става част от нейното евразийско държавно-политическо наследство. В този смисъл Киевска Рус безусловно е в границите на Европа, но това не може да се каже за Московското царство и особено за Руската и наследилата я Съветска империя. Московската империя, изглежда, завинаги ще остане в геополитически смисъл антипод на европейската цивилизация. Това проличава особено силно в съветския период и след 2001 г.
Разграничението между Запада (Европа) и Русия (Евразия) не е цивилизационно и не е вечно. То е по-скоро противоречие между съвременната цивилизация и неизживяното варварство и деспотизъм на Изток. Но нито културните и цивилизационните различия са предопределени и непреодолими, нито неограничената власт е вечна и неизбежна. Съдбата на народите не е предопределена. Примерът с Русия показва, че фундаменталистката интерпретация на цивилизационните ценности, господството на олигархия и авторитарният режим са пречки за истинско приобщаване към съвременната цивилизация. Те възпират необходимите реформи за постигане на просперитет за всички, не само за шепа олигарси.
Властта на олигархията в Русия, колкото и да изглежда непоклатима, може да доведе само до катастрофа. Затова говорят ескалацията на политически екстремизъм, великодържавна реторика и външната военна експанзия на режима на Путин. Но на този свят няма нищо вечно. Развитието не може да бъде спряно, дори от най-реакционните режими. Ролята на държавата не може да остане завинаги решаваща, поданиците могат да осъзнаят, че е по-добре да станат граждани. "Интимната анатомия" на промяната, движещите фактори в обществото не могат да останат неподвижни и застинали. Дори в страна като Русия. Може би не толкова скоро, но неизбежно …
Вълнообразно
Дейлиорманс джаста-праста политикан експ...
Страстната седмица по руски
Да видим дали ТАСС, ВЗГЛЯд и тн имата п...
Страстната седмица по руски
Да видим дали ТАСС, ВЗГЛЯд и тн имата п...
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
