Безразличието (на английски: indifference) е едно от най-тревожните явления в обществото.

Попитали един българин:

-          Кой е най-големия проблем в България – незнанието или незаинтересоваността?

-          Не знам и не ме интересува – бил отговорът.

Това си е виц, но също е и самата истина. Много голяма група хора в България са напълно безразлични към това, което става около нас. Толкова много, че това буди отчаяние.

Това се отнася за нашия ежедневен живот, но също така и за политиката. А както се знае, у нас тя определя битието ни. Безразличните хора не гласуват на избори. На тях им е все едно кой управлява и каква точно политика провежда. Безразличният човек няма да подаде ръка на паднал човек на улицата или въобще да помогне на някого. Той гледа само себе си или най-много членовете на семейството си. Безразличният човек е напълно индиферентен към събитията у нас и чужбина, повечето от които изобщо не го засягат. Той няма мнение по важните въпроси от дневния ред на обществото. Народът е нарекъл тези безразлични хора саможивци. Те никога не са и няма да бъдат съпричастни към страданията на другите хора. На тях въобще не можете да разчитате, ако ви се случи да попаднете в беда. Безразличните рядко са образовани хора. Те нямат базови понятия за добро и зло.

Безразличните хора се самовъзпроизвеждат. Те възпитават и децата си в егоизъм. Самото им безразличие за тях е начин на живот и светоусещане. Безразличните хора са също така и неутрални, за което писах в предходната си статия. Тяхната незаинтересованост обикновено ги води до невежество към много от сферите на познанието. Но на тях така им е удобно. Аз например се чудя как такива хора създават семейства и раждат деца.

Именно заради безразличните хора държавата ни днес е на този хал. Потънала в корупция, бедност и беззаконие. Това безразличие и безхаберие заразява и управляващите, които и да са те в момента на власт. Затова с него трябва да се води упорита борба чрез просвещение. Само така обществото ни ще може да се събуди и да се нарече гражданско. Защото, за да просперира това общество, му е нужна човещина и гражданска позиция.

изобщо не се интересувам от политика, убедила съм се за трийсетте години, в които хвърлях по едно око, видях какво се случи с всички, които искаха да променят нещо - биваха моменталически сдъвкани, попредъвкани с отрова и изплювани омаломощени и безпомощни, омаскарявани, овъргаляни в катран и пера - това се случва с всеки, който се опита с чисти помисли да влезе в политиката, никой не може да ме убеди, че не е така...
Омерзително е. И е вярно, че омерзителните управляват, защото много сме омерзенети.
Равнодушието е страшно нещо, смърт. Доколкото безразличие стои рамо до рамо с равнодушие - мога с радост да потвърдя, че има много неравнодушни хора. За жалост много от тях са омерзени от политиката и се опитват въпреки управлението да правят нещо, въпреки статуквото...Само с един ентусиазъм и неравнодушие

не е безразличие, поне според мен. Омерзението също е отношение. Докато безразличните просто нямат никакво отношение. На тях им е все едно какво става. Безразличието е също така и бездушие. Вие правите нещо, но бездушните - не.