Бурда (на немски: Burda) беше немско модно списание, което беше много популярно у нас. Във всеки брой имаше приложени готови кройки за дамско облекло, поради което беше търсено от българските дами, които искаха да изглеждат елегантни по западен образец.

Моята майка беше шивачка и много често ѝ носеха списанието с молба да свали някоя кройка и да ушие облекло по поръчка. Сигурно е ушила десетки такива рокли, поли и блузи. Тя имаше доста клиентки, защото така и не се научи да взема повече пари за труда си. Денем шиеше по 8 часа на работа, а всяка вечер продължаваше да шие вкъщи на частно, защото парите у нас вечно не стигаха. Затова и татко работеше на частно в гаража като дърводелец, а давахме и една стая от къщата под наем, та така някак успявахме да се справим.

В интерес на истината Бурда имаше наистина добри кройки, както разбрах. За целта обаче се искаше дамата да има нормално телосложение. Мода за мъже в списанието нямаше, но мама шиеше на мен и на брат ми джинси от кадифе, панталони, ризи. Само саката от костюми сме ги давали в Галатея по това време. Изобщо шиенето на дрехи на частно беше доста често по време на соца. Причината беше, че конфекцията по магазините не беше нищо особено. Това списание също показваше, че на запад хората се обличаха много по-добре от нас. Та нека не ми говорят колко добре сме живяли през това прехвалено време.