Шахматът е древна игра с интересна история. Водят се спорове за неговия произход. Смята се, че родината му е Индия. През V – VІ век там възниква играта чатуранга (на санскрит: चतुरङ्ग). Сведения за нея дава един трактат от ХІ век на учения от Хорезм Ал Бируни. Според описанието тази игра се играе от четирима души на дъска с 64 полета, както при съвременния шахмат. Всеки от играчите има по 8 фигури: раджа, ратха (бойна колесница), хасти (слон), ашва (конник) и 4 падати (пеши воѝни). Те се разполагат в четирите ъгъла на дъската и воюват всеки срещу всеки. Целта на играта е да бъдат пленени раджите на противниците. Правилата ѝ не са добре познати. Заради слабата подвижност на фигурите играта продължавала до 100 – 200 хода.

През VІІ – VІІІ век чатуранга е била заимствана в Персия. Тя била видоизменена и вече се играе от 2 души с по 16 фигури, както при шахмата. Тя се нарича шатрандж (на фарси: شَطْرَنْج) и става популярна в Средна Азия и Арабския халифат. Точно шатрандж е предшественик на шахмата. На шатрандж играели всички социални слоеве. Издавали се книги за обучение на изкуството шатрандж. Имало дори задачи за решаване на комбинации, наречени мансуби. Фигурите са по 16 за всеки играч. Те са следните: шах (цар), рух (топ), фарас (кон) и байдак (пешка) се движат точно, както и днес в шахмата; алфил (офицер), който е слаба фигура и може да се мести само до 2 полета по диагонал; ферс (везир – днешната дама) е още по-слаба фигура и се мести само по едно поле по диагонал. Пешката не може да се мести през 2 полета при първи ход. Рокадата на царя с топа не е известна. Шахът и ферсът можело да са с разменени места.

През ІХ век по време на владичеството на маврите в Андалусия шатранджът попада за пръв път в Европа и постепенно се превръща в познатия ни днес шахмат. Изразът “шах мат” на фарси (персийски) означава: Царят е мъртъв. От ХІІ век правилата на играта започват да се изменят и около 1475 те добиват днешния си вид, първо в Испания и Италия. Пешките получават право на начален ход от 2 полета. Офицерът вече се движи свободно по диагоналите, а дамата замества везира и става най-силната фигура през ХV век, движейки се по всички хоризонтали, вертикали и диагонали. Най-старата оцеляла печатна шахматна книга “Repeticion de Amores y Arte de Ajedrez” от испанския свещеник Luis Ramirez de Lucena е публикувана в Саламанка през 1497. Оттогава досега историята на шахмата е добре позната и на него е посветена огромна по обем литература в цял свят. А аз помня легендарния мач за шахматната корона през 1972 между Борис Спаски и Боби Фишер. Тогава всички бяхме фенове на Боби Фишер и даже разигравахме някои от партиите между двамата.

Чатуранга








Шатрандж









Шахмат

Repeticion de Amores y Arte de Ajedrez



Bobby Fischer