На 17 декември 1790 при ремонта на катедралата на площад Сокало в центъра на Мексико сити е направено едно от най-значителните открития, свързани с историята на ацтеките. Открит е Камъкът на Слънцето (на испански: Piedra del Sol). На своя език науатл ацтеките са го нарекли Олин Тонатиух (Ollin Tonatiuh), което в превод означава Движение на слънцето. Този паметник често погрешно е наричан още Календар на ацтеките. Този монолитен базалтов диск всъщност представлява символично изображение на космогонията на ацтеките и култа им към Слънцето. Монументът е кръгла плоча с диаметър 358 cm, дебелина 98 cm и тегло 24 t. Предполага се, че е бил създаден около 1479. Преди да бъде погребан под руините на древната ацтекска столица Теночтитлан, камъкът се намирал на върха на Централния храм в града. Първият изследовател на артефакта е ученият Антонио де Леон и Гама (Antonio de Leon y Gama), сочен за бащата на мексиканската археология. Каменният диск е не само културен паметник, но и своеобразен разказ за съдбата и историята на ацтеките в предишните четири свята, в които те са живели. Ето до какви изводи са стигнали учените след подробно изследване на артефакта. Камъкът е съставен от четири кръга, като в центъра е изобразен Богът на Слънцето Тонатиух. Около него в четири квадрата е описано как са били изчезнали предишните четири свята, предшестващи сегашната ера. Първият свят бил разрушен чрез вятър, пуснат от слънцето. Вторият свят бил населен от гиганти, които били избити от великани, отново изпратени от слънцето. Третият свят бил унищожен от огнен дъжд, който се изсипал над градовете. Оцелелите се заселили на остров Ацтлан. През четвъртата ера Ацтлан бил унищожен от потоп. Тези, които успели да се спасят, се преселили в Теночтитлан, за да сложат началото на Петото слънце. Вторият кръг представлява календар на ацтеките. Той прилича по структура на календара на маите, защото има същите календарни числа. Като при маите има две напълно различни календарни системи: свещената и гражданската. Свещената система е съставена от цикъл от 260 дни и се нарича тоналпоуали. Тя се използвала предимно от жреци. Цикълът е разделен на 20 периода с по 13 дни. Всеки период има име, изписано с йероглифи. Втората система включва 365 дни, колкото една календарна година. Това е времето, за което Земята прави една обиколка около Слънцето. Нарича се хиупоуали или хиуитл. Тя съдържа 18 периода с по 20 дни и един финален период от 5 дена, които са смятани за нещастни. На всеки 52 години гражданският календар съвпадал със свещения, което определяло края на един век на ацтеките. Смятало се, че тогава се ражда Новото слънце. Третият кръг е съставен от квадрати с по пет точки, които символизират петте дни от седмицата. Кръгът е разделен от осем лъча, за които се смята, че са лъчите на слънцето, указващи посоките на света. Четвъртият външен кръг изобразява две огнени змии Шиукоатл, които се срещали лице в лице в долната част на диска. Едната змия е с наполовина черно лице, а другата – с наполовина червено, символизиращи дуалността на денонощието (денят и нощта / тъмнината и светлината). Тялото на всяка една от змиите е разграфено така, че заедно символизират 52 години, които съставят един цял век.  Камъкът на слънцето е повод за национална гордост за Мексико. Понастоящем той се намира в Националния музей по антропология (Museo Nacional de Antropologia) в парка Чапултепек в Мексико Сити. 

Камъкът на Слънцето (Ollin Tonatiuh)

Детайл от централните два кръга

Цветна реплика на оригиналния диск