Какъв е цвета на преводната рубла? – Това беше любим въпрос на изпити на един професор в нашия Икономически университет. Вероятно младите не са чували за съществуването на такава валута. Затова реших да напиша накратко за нея. Преводната рубла беше виртуална валута. Тя не е била никога в обръщение под формата на банкноти и монети. Това беше валута, която е използвана само от страните от СИВ (Съвет за икономическа взаимопомощ) от 1 януари 1964 до разпадането му на 26 септември 1991. Тази обща валута беше средство за плащане само в рамките на СИВ и тя не се конвертираше в националните валути на страните – членки и не се обменяше свободно. Нейният еквивалент на Запад бе ЕКЮ, валута, която е предшественик на еврото. Преводната рубла е приета на 22 октомври 1963 със споразумение на държавите от СИВ като единна валута за разчети в международната търговия, средство за разплащане, кредитиране и натрупване. Тя се равнява на 0.987412 g злато. Използва се от двете банки на СИВ: Международната банка за икономическо сътрудничество и Международната инвестиционна банка. Тя съществува само под формата на записи по сметките в тези банки. За разлика от екюто обаче, преводната рубла няма утвърден постоянен валутен курс. Под диктата на СССР са приети различни курсове и коефициенти за различните групи стоки, с които търгуват тези страни. Естествено, курсовете и коефициентите са така определени, че да бъдат изгодни най-вече на СССР. В този смисъл преводната рубла просто си беше още един допълнителен инструмент на Съветския съюз за ограбване на страните от СИВ във взаимната търговия.

Знам добре това от личен опит. Затова ще приведа конкретен пример. В края на 1988 и през 1989 бях главен счетоводител на едно голямо търговско предприятие във Варна. По това време имахме сериозни бартерни сделки с предприятия от Одеса и Москва. Търгувахме чрез бартер, защото съветските предприятия нямаха пари да плащат другояче, освен чрез стоки. Бартерът ставаше чрез външнотърговски дружества, тъй като само те имаха право на външна търговия. Цените на стоките, естествено, се определяха в преводни рубли. Само че за стоките, които ние изнасяхме за СССР, курсът беше 1.05 лева за 1 преводна рубла, докато при вноса беше 1:1. По този начин ние губехме около 5% от всяка сделка. Освен това плащахме и 2% комисионна на външнотърговската централа и върху износа, и върху вноса. Добре, че това се компенсираше от ниските цени на съветските стоки и така излизахме на печалба от бартера.

Основните стоки, които България изнасяше за СССР, бяха с крайно неизгодни за нашата страна коефициенти. И като прибавим и факта, че цените при вноса и износа се определяха изцяло от СССР, то можем да си представим какви сериозни загуби са били реализирани.

С преводната рубла е издадена само една монета, но като сувенир, послучай 25 години от създаването на Международната банка за икономическо сътрудничество.