Общоприето е, че българите сме едва ли не най-гостоприемния народ в света. Мисля да разсея този мит. Гостоприемството въобще не зависи от националността на домакина, а от неща като възпитание, манталитет и светоусещане. То се определя, разбира се, и от това доколко близък и скъп е госта и как самият той се представя. Не, че отричам традициите.

Гостувал съм на доста места у нас, в Одеса, Италия, Франция, Германия. Може би ще учудя маса народ, но лично мен най-топло и сърдечно са ме посрещали не къде да е другаде, а именно в Германия. По-точно, в Източна Германия, бившето ГДР. Имаме предубеждение, че немците са студени хора. Според мен това въобще не е така. Сигурно има и такива, но пък при кой народ ги няма? Мисля, че ако един германец те приема като скъп приятел на гости, то той е готов не само да те посрещне добре, но и да направи за теб много повече неща от един българин. Аз изпитах това при двете си гостувания на семейство Волф в град Алтенбург, Тюрингия. Райнхард ми бе приятел по филателия. Разменяхме марки няколко години. Когато разбра, че планирам обиколка в Източна Европа, ме покани да се запознаем лично и да му погостувам няколко дни. Работеше в железниците. Живееше в къща с жена си Ренате и със сина си Михаел. Алтенбург е малко, типично немско градче. Известен е с местния си дворец, в който се намира единствения в света Музей на картите за игра. Тук е измислена и популярната в цяла Германия игра на карти скат, която се играе от трима души. И до днес тук правят оригиналните немски карти за игра, които сигурно сте виждали.

За да ни улесни, Райнхард дойде да ни посрещне с Шкодата си на гарата в Лайпциг, на 35 км. И при двете гостувания, през цялото време бяхме обградени с внимание и грижа. Отстъпиха ни спалнята си. За отрупаната с храни, деликатеси и напитки изискано подредена маса ще кажа само, че не съм виждал подобна в България. Разведоха ни из града. Посетихме двореца, музея на картите за игра и местния исторически музей. Подариха ни сувенири. Водиха ни в ресторант и кафенета. След като разгледохме всичко в Алтенбург, ни направиха еднодневна екскурзия до Йена и Ваймар. Накрая Райнхард ни заведе с колата си до Дрезден и докато не се настанихме в квартирата, не си тръгна. По-късно го посрещнах на гости с жена му, гостува ми и сина му и така можах да се отблагодаря поне малко за гостоприемството им, което винаги ще помня. Наскоро разбрах, че Михаел от няколко години е станал кмет на родния си град и никак не съм изненадан.

Друг пример на немско гостоприемство: Във влака от Будапеща за Берлин се запознахме с една обикновена германка от Дрезден. Като разбра, че ще останем там само 1 ден, за да разгледаме Цвингера, тя ни покани на гости. След 1 седмица в Берлин, слязохме с приятеля ми на гарата със само 10 марки (към 3 лева). Обменяха ни смешно малко пари. Решихме да се възползваме от поканата и отидохме. Посрещнаха ни чудесно и 3 дни ни показваха забележителностите на града, на нас, непознатите. На следващата година им гостувах отново. От това семейство след години получих картичка. Не знам как точно, но бяха успели да избягат на Запад.

С брат ми ходехме често на панаир във Франкфурт. Четири години подред бяхме в една и съща квартира. Хазяинът беше много мил, възпитан и сърдечен човек, доктор по немска филология. Той и жена му ни посрещаха като стари приятели, така, че да се почувстваме като у дома си. Осигуряваха ни всичко, от което имахме нужда и бяха много внимателни с нас. Да не говорим, че всеки следващ път плащахме все по-малко и по-малко за наем.

Гостоприемни с мен са били също и италианци, и французи. Наш бизнес партньор ни беше предоставил за цяла седмица апартамента си в Париж до ул. “Риволи”. В Болоня съм бил за 2 седмици и ме приемаха като част от семейството им. Но аз ще запомня Алтенбург.