Прочетен: 2224 Коментари: 4 Гласове:
Последна промяна: 26.03.2018 22:22
В началото на ХХ век основоположникът на българската археология Карел Шкорпил открива руините на манастир в местността Караач теке (Хълма на черните брястове) във вилната зона Пчелина над квартал Възраждане във Варна. Това става благодарение на факта, че на 100 m от днешните разкопки в лозе е открит оловен печат на Св. Цар Борис – Михаил І Покръстител с текст на гръцки “Михаил архон на България”. Сериозни разкопки и проучвания обаче започват едва в 1995 и с малки прекъсвания продължават до 2014. Това се оказва един от най-големите манастирски комплекси на Балканите, разположен на площ от 10 декара, от които до днес са разчистени и частично проучени едва половината или около 5 декара. Комплексът е уникален като размери и архитектура, които нямат паралели нито в българската, нито във византийската строителна традиция. Предполага се, че манастирът е изграден от Цар Борис І в края на ІХ век. Смятат още, че е бил посветен на Пресвета Богородица. Затова го наричат Царският манастир “Св. Богородица”. В него са открити следи от живот чак до ХVІІІ век. Досега археолозите са открили голяма манастирска църква и кула с параклис, огромен скрипториум на площ от 400 m2, библиотека, училище, монашески общежития, олтарна маса, ковашка работилница и много български, сръбски, византийски, турски и венециански монети. В центъра на голям двор била разположена катедралната църква, която е от атонски тип. Храмът е имал обемисти полукръгли ниши от север и юг, където при молитва се е събирала монашеското братство. Украсен бил със стенописи и монументална каменна пластика. Манастирът е запазен до 3 m във височина само в северозападната си част, защото е на скат. Особено внимание заслужава скрипториума, в който са били превеждани от гръцки на български и преписвани много християнски книги. Всъщност той е с размерите на дворците в Плиска и Преслав и представлява една от най-големите средновековни сгради в България. Царският манастир очевидно е бил един от големите духовни центрове на Първата Българска Империя освен известните книжовни школи на Преслав и Охрид. Освен печата на Св. Цар Борис І в района на манастира са намерени и два печата на царете Петър и Симеон Велики. На 23 декември 2015 в манастира е издигнат 8 m дървен кръст, осветен на 3 април 2016 от Варненският и Великопреславски митрополит Йоан. За съжаление сега в манастира не се провеждат разкопки. Той все още не е консервиран, нито пригоден и достъпен за разглеждане от туристи.
Нямаше никакви отрицателни коментари и големи несъгласия с написаното.
Поздрави!