Фотоалбумите са ценни вещи за всяко семейство. Старите фотоалбуми с черно – белите снимки съхраняват паметта на рода за поколенията. Те са носталгия по отминалите времена. Снимките пазят образите на скъпите за нас хора, които вече ги няма и съживяват хубавите спомени за тях. Особено ценни са снимките на цялото семейство, направени по някакъв повод. Навремето за тази цел трябваше фамилията, издокарана в най-новите дрехи, специално да посети ателието, за да се снима. Готовите снимки се вземаха след няколко дни. Това сигурно звучи невероятно за младите хора, които са свикнали да си правят снимки или селфита със смартфона с или без повод. Когато бях младеж, снимките бяха черно – бели и се правеха със съветски фотоапарати с фотоленти с по 36 кадъра. След това филмът се носеше във фотоателието, където го проявяваха и вадеха самите снимки. Моят първи фотоапарат беше Смена 8М. Макар и съвсем обикновен, той правеше хубави снимки за времето си. Едва след доста години и аз си закупих дигитален фотоапарат като хората. Ревностно пазя завещаните ми от мама и татко албуми със стари фотографии. Някои от тях вече са пожълтели, защото са доста стари, още отпреди войната. После се появиха цветните снимки. Аз също имам своите албуми. Повечето ми снимки са от пътуванията ми в чужбина. Разбира се, първите албуми са пълни с черно – бели снимки от страните, в които съм бил. Естествено, имам и немалко от България. Следващите албуми вече са с цветни снимки и те преобладават. Откакто имам цифров фотоапарат, албумите със снимките вече се намират само на компютъра ми. Голяма част от тях съм качил и в профила си във Facebook. Независимо от това нищо не може да замени емоцията при разглеждането на старите фотоалбуми.