Българите (на гръцки: Βούλγαροι; на латински: Bulgari) сме сред най-старите народи в Европа. Във всеки случай България е най-старата държава на стария континент, която не е променяла името си от основаването си до наши дни. Съгласно Именника на българските владетели Стара Велика България е била основана през 165 от легендарния Авитохол. Според някои учени тя е с 12 години по-стара. Те преместват създаването ѝ с един 12-годишен цикъл назад през 153. Това обаче надали е най-важното. Вече неведнъж съм писал за произхода на древните българи. По тази тема има най-различни теории, които съм разглеждал и няма отново да се спирам на тях. Само ще кажа, че се надявам, че поне индоевропейският ни произход вече е трайно доказан. Досега не съм писал обаче за българските племена. За пръв път българите са били споменати с името си в Анонимния римски хронограф от 354, написан на латински от неизвестен летописец. Според него те са населявали земите около Черно, Азовско и Каспийско море, като стигали на юг до Кавказ. След това българите започнали често да се появяват в хрониките било със своето име, било с имената на българските племена. Според различните източници основни племена на българската етническа общност са били оногурите, кутригурите и утигурите. Други имена на българските племена дала Арменската география “Ашхарацуйц”: Оногхондор Българ, Купи Болгар, Кучи Болкар и Чдар Болкар. Арменско название е също и Вунд (Вананд) болгар.

Оногурите били наричани още уногундури, унугур, хунигури. За тях са писали Приск, Агатий, Теофилакт Симоката, Псевдозахарий и Йорданес. Те принадлежали към източния клон на древните българи. Намирали се северно от Кавказ между берсили и савири. Оногурите са дали едно от имената на Стара Велика България, а именно Patria Onoguria. Това е племето както на Канас Юбиги Кубрат, така и на Канас Юбиги Аспарух, с което той се заселил на юг от Дунава. Така че днешните българи сме потомци именно на оногурите.

Кутригурите били българско племе, което обитавало степите на север от Черно море и на запад от Дон. Те били от западния клон на българите. На изток от Дон съседи са им били утигурите. Били споменати през VІ век от Захарий Митиленски, Прокопий Кесарийски, Агатий и Менандер Протектор. През 482 сключили съюз с Император Зенон срещу остготите, нападнали Източната Римска Империя. След 493 кутригурите често воювали с Византия, като са стигали до Илирия, Тесалия и дори до Константинопол. През 514 – 515 участвали в бунта на Виталиан. През 517 те предприели поход, като стигнали до Македония, Епир и Тесалия. В 558 Канас Юбиги Заберган на кутригурите предприел отново поход към Константинопол, но се оттеглил срещу откуп по времето на Император Юстиниан І. Голяма част от кутригурите се преселили заедно с аварите към Панония. Тези, които останали в Черноморска Скития, били включени в Кубратовата Стара Велика България. По това време те вече били известни под името котраги. Един от синовете на Канас Юбиги Кубрат се казвал Котраг. Около 680 кутригурите от Панония начело с Канас Юбиги Кубер се спуснали към Балканите и стигнали до Солун. Те сключили мирен договор с Византия. Заселили се в Керамисийското (Битолското) поле. Там създали втората българска държава на Балканите, Куберова България. При Канас Юбиги Пресиян в 836 двете държави се обединили. Така македонските българи се явяват преки наследници точно на кутригурите. След хазарското нашествие голяма част от кутригурите (котрагите) начело с Канас Юбиги Котраг се отправила към Волга и Кама, където около 660 била създадена Волжка България.

Утигурите били съседи на кутригурите. Те обитавали територия на изток от Дон и Азовско море. За тях писал Прокопий Кесарийски, както и Агатий, Теофилакт Симоката, Менандер Протектор. През 528 Канас Юбиги Грод приел християнството. Той се опитал да го наложи сред утигурите, но без успех. Утигурите често воювали с кутригурите. Например в 551 кутригурите  се съюзили с гепидите и изпратили войска в Панония, но те не са започнали войната с лангобардите. Тогава кутригурите отново нападнали Империята. Ромеите обаче се споразумели с Канас Юбиги Сандилх на утигурите, който нападнал незащитената територия на кутригурите и им нанесъл поражение. Част от победените кутригури се заселили в Тракия. В 558 Канас Юбиги Сандилх, подкупен от Император Юстиниан І, отново нападнал земите на кутригурите по време на похода на Заберган към Константинопол. През следващите години войните между утигури и кутригури продължили. Част от утигурите се преселили на запад при аварите. Други попаднали под властта на Гьоктюркския каганат. През VІІ век утигурите възстановили независимостта си от Каганата. Утигури и оногури вече са били наричани с общото име уногундури. През 632 те заедно с кутригурите се обединили в Стара Велика България на Канас Юбиги Кубрат.

В Стара Велика България живели също и берсилите или барсилите. Те обитавали най-източната част от държавата край Каспийско море, северно от Кавказ и прохода Дербент. Стигали устието на Волга. Областта Берсилия днес се намира в Дагестан. За берсилите е спорно дали те са били българско племе, но в първата половина на Х век арабските хронисти Ибн Руста и Ал Гардизи са съобщили, че българите във Волжка България се делели на три основни клона: Берсула, Есегел и Булгар. Това сведение показва, че берсилите се преселили на север към Волга и Кама заедно с котрагите. Колкото до есегелите, те очевидно са били асимилирани от българите.

От VІІ век нататък хронистите не използвали повече имената на българските племена, а само името българи. Във втората половина на VІІ век Стара Велика България имала за наследници 4 български държави: Аспарухова Дунавска България, Куберова България, Черна България на Канас Юбиги Батбаян (макар под хазарска власт и от която възникнала Киевска Рус) и Волжка България на Канас Юбиги Котраг, а също и заселените в Италия Алцекови българи.

Българите са по тези земи още преди Троянската война, сочат последните исторически доказателства.

Здравей, Лазаре. По отношение на началната година аз съм на мнението, което изразяват 1/3 от хората- 153 г. сл. Хр.. По-точно-26 март сме приели една група за начална дата на именника, макар и да е възможно да не е точна.
Поздрави!

Едни предци правили ДЪРЖАВА, а НИЕ ще я опазим ли

Стара Велика България не е основана в 632 г.,както пишат лъжливите тюрколози и това го доказват "византийски" летописци които около средата на VII в.казват,че Стара Велика България била отдавна там. "Отдавна" не значи преди 20 години нито преди 100- "отдавна" значи,че тя е била там най-малко 3-4 века преди VII век.

съм съгласен. Стара Велика България е създадена в 165 според мен. Според други в 153. Иначе нямаше точно ромеите да я наричат СТАРА и ВЕЛИКА (И Палея Мегали Вулгария).