Неоконсерватизмът е клон на консервативната политическа философия, който се ражда през 60-те години на миналия век. Това се ражда в отговор на външната политика, която Демократическата партия на САЩ приема по време на протестите, възникнали с войната във Виетнам.

Следователно неоконсерватизмът е термин, широко използван по време на президентството на Джордж Буш. Той се отнася до движение, към завоя, направен от антисталинската левица, която ориентира мисленето си към американския консерватизъм. В този смисъл течение, което защитава демокрацията и намесата в международната политика.

По този начин неоконсервативното движение е срещу комунистическите идеологии като съветската идеология. Това е причината защо те подкрепиха интервенционизма срещу СССР.

Неоконсерватизмът се определя като политическа философия, която е интегрирана от някои централни елементи. Тоест, поредица от елементи, които характеризират неоконсервативното движение, разграничавайки го от други като прогресивното.

По този начин централните елементи, които характеризират неоконсерватизма, са: 

• Неоконсерватизмът, за разлика от прогресивизма, се фокусира върху подкрепата на военните. Винаги фокусирайки идеите в областта на външната политика и международните отношения.
• Показан е като политическа философия, която е в опозиция на прогресивизма. Следователно неоконсерваторът се определя като противоположността на прогресивния.
• Неоконсерватизмът има разнообразни възгледи за свободната търговия. Да можеш да бъдеш по този начин за или против.
• Неоконсерватизмът, подкрепящ либерализма и индивидуализма, е срещу всяко течение, което защитава колективизма.
• Религията е много подчертано поле в рамките на неоконсерватизма. Особено западните религии и християнската религия.
• Неоконсерватизмът е скептичен към идеалистичните движения, дефинирани от прогресивното движение.
• Неоконсерватизмът е напълно против съветските идеи.

Велики автори определят тези елементи като централни елементи на неоконсерватизма.

Принципи на неоконсерватизма

Като политическа философия неоконсерватизмът се основава на редица принципи. Тоест някои дефинирани принципи, които се опитват да имплантират послание в обществото.

Принципите на неоконсерватизма, които трябва да бъдат подчертани, са:

• Пълна подкрепа за военните сили в страната.
• Подкрепа за религията, особено християнската религия.
• Отхвърляне на комунизма, както и философии, които защитават колективизма.
• Насърчаване на икономическата свобода, както и индивидуализма.
• Подкрепа за държавна намеса по някои силно маркирани въпроси.
• Насърчаване на държавното управление по външнополитически въпроси. 

Накратко, това биха били принципите на неоконсервативното движение. Въпреки това, в неговата ширина, могат да бъдат събрани повече принципи, както и вариации на показаните тук.

Разлики между консерватизма и неоконсерватизма

Като подобни термини, много хора се чудят как двете концепции са различни.

По този начин, за да го разберем ясно, трябва да се съобразим с неоконсервативното послание. Е, като политическа философия, посланията се различават значително помежду си, дори ако идват от едно и също лоно. Трябва да разберем разликата между консерватизма и неоконсерватизма като процес на трансформация, при който новите идеи се интегрират в консерватизма.

Неоконсерваторът е по-интервенционист в областта на международните отношения и външната политика, отколкото консерваторът. Разбира се, последният обикновено е по-изолационистичен. От друга страна, неоконсерваторът, по същия начин, се различава от консерватора в други области като колективизъм и индивидуализъм, като последният е този, който най-много представлява неоконсерватора, докато консерваторът има тенденция да бъде колективистичен.

Много критици обаче остро критикуват термина неоконсерватив, тъй като не смятат префикса "нео" за валиден за позоваване на този философски клон.