Прочетен: 990 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 08.09.2016 13:19
Не мога да си представя живота без компютър. Всеки ден на работа съм пред служебния лаптоп, а след това вкъщи пред домашния компютър. И днес се сетих за началото. Стана ми и смешно, и тъжно.
Това, което ще разкажа, сигурно ще се стори на мнозина, особено на по-младите, невероятно и дори архаично. Естествено, първият компютър беше служебен, а не личен. Годината беше 1990 и това се случи месеци след големите промени. По това време вече бях главен счетоводител на предприятието. На Пловдивския панаир видях демонстрация на родна счетоводна програма. Реших, че трябва да компютъризираме и нашето счетоводство, което дотогава се водеше само на ръка. Естествено, първо обаче трябваше да си купим компютър, а тогава нямаше никъде. На пазара имаше само едно чудо, наречено “Правец 8М”, което не ставаше за работа, тъй като беше 8-битов. След месеци търсене открихме, че компютри продава само една фирма. Да, ама възникна друг проблем. Те поискаха да платим 40000 в преводни рубли. Цената беше безумно висока и тогава, и сега. Както и да е, приехме я. Никой обаче нямаше банкова сметка в преводни рубли. Най-накрая открихме една външнотърговска организация, която се съгласи да извърши за нас плащането, а ние им платихме преводните рубли по курс 1,05 и компютърът ни излезе цели 42000 лева. Това беше цена за 16-битов компютър с твърд диск от 20 мегабайта. Windows още не съществуваше. Операционната му система бе DOS. Два месеца, след като го платихме, този компютър най-после пристигна. Беше наистина много голяма радост.
Кутията му беше легнала, мониторът върху него и една клавиатура. Мишки тогава още нямаше. Беше доста тежък. Следващият проблем беше, че той нямаше инсталирани никакви програми. По това време в София имаше само една фирма за софтуер: Национален програмен и проектен фонд. За да купя счетоводната програма Странд, ходих в командировка дотам. Дадоха ми я на 3 дискети. Те бяха 5,25 инчови, по 360 килобайта. Не помня колко точно струваше програмата, но беше доста скъпа. Платихме и за инсталация и дойде човек да ни обучава. Така най-накрая и ние успяхме да се компютъризираме и да си улесним работата. Разбира се, като всяко начало беше трудно.
Не съм компютърен специалист, но пък видях какво огромно развитие получи тази индустрия. Днес е нормално един лаптоп да има 1 терабайт памет. Сравнението е просто немислимо. Не мога въобще да си представя какви изненади още ни очакват дори в близкото бъдеще.